8.08.2008 г., 13:18 ч.

*^* 

  Поезия » Друга
487 0 0

Когато си тъжен и с празна душа,
когато се чувстваш дори изоставен -
трудно успяваш да победиш ти света
и още по-трудно оставаш изправен.

 

Не виждаш нищо,  когато си сляп,
надеждата тогава е адски далече...

Изправяш се сам срещу целия свят
и чувстваш се малко и жалко човече!

 

 

Със сълзи на очи разпервам ръце...
Сляпо във мрака те търся...
Надежда се ражда в човека -
знай, не си сам - любов крепи ти сърцето!...

Знай, винаги ще ти подам ръка,
и с теб заедно ще се изправим срещу света...
Аз опора ще ти бъда във всеки твой тежък миг...
Ще разсея мрака, ще ти дам светлина, огънче, искра!...

 

 

 

© Теодор Шамлиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??