* * *
Като око на птица ме погледна,
уплашено и недоволно.
А аз заех позата на обяснение -
на себе си и околните.
Станах капан и примамка в капана:
ти летя, блъска се в мен и умря.
Клетка ти бях - болеше ме;
мисълта да те пусна мореше ме.
© Иван Братованов Все права защищены
Иначе стихотворението е прекрасно и истинско, много ми харесва и те поздравявам за него. Осъзнал си истината, което е добре, но не е добре, че се е стигнало до крайно решение.