Jul 2, 2008, 8:37 AM

* * *

  Poetry
725 0 4

* * *

Като око на птица ме погледна,

уплашено и недоволно.

А аз заех позата на обяснение -

на себе си и околните.


Станах капан и примамка в капана:

ти летя, блъска се в мен и умря.

Клетка ти бях - болеше ме;

мисълта да те пусна мореше ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Братованов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей така като каже някой... "Свобода"... Ще ми се обясни ли какво точно трябва да означава понятието "Свобода в любовта" - то направо свободия... Трябва и съобразяване да има и компромиси, то ако всички ще правим каквото си искаме уж докато се обичаме, то да си ходи всеки по пътя...
    Иначе стихотворението е прекрасно и истинско, много ми харесва и те поздравявам за него. Осъзнал си истината, което е добре, но не е добре, че се е стигнало до крайно решение.
  • Клетките не са за хора като нас приятелю!!!
  • Така е с клетките...Истинската любов не заробва, а дава СВОБОДА...
  • никой не може да бъде щастлив в клетка...
    но те разбирам...много си обичал...
    хареса ми...много.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...