Лабрис (Иван Братованов) Лабрис (Иван Братованов)
6
2 jul 2008, 8:37

* * *

  Poesía
733 0 4

* * *

Като око на птица ме погледна,

уплашено и недоволно.

А аз заех позата на обяснение -

на себе си и околните.


Станах капан и примамка в капана:

ти летя, блъска се в мен и умря.

Клетка ти бях - болеше ме;

мисълта да те пусна мореше ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Братованов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • IceMoon (Виктория Минева)
    IceMoon (Виктория Минева)
    Ей така като каже някой... "Свобода"... Ще ми се обясни ли какво точно трябва да означава понятието "Свобода в любовта" - то направо свободия... Трябва и съобразяване да има и компромиси, то ако всички ще правим каквото си искаме уж докато се обичаме, то да си ходи всеки по пътя...
    Иначе стихотворението е прекрасно и истинско, много ми харесва и те поздравявам за него. Осъзнал си истината, което е добре, но не е добре, че се е стигнало до крайно решение.
  • джуди (Гинка Любенова Косева)
    джуди (Гинка Любенова Косева)
    Клетките не са за хора като нас приятелю!!!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Така е с клетките...Истинската любов не заробва, а дава СВОБОДА...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    никой не може да бъде щастлив в клетка...
    но те разбирам...много си обичал...
    хареса ми...много.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0