2 jul 2008, 8:37

* * * 

  Poesía
572 0 4

* * *

Като око на птица ме погледна,

уплашено и недоволно.

А аз заех позата на обяснение -

на себе си и околните.


Станах капан и примамка в капана:

ти летя, блъска се в мен и умря.

Клетка ти бях - болеше ме;

мисълта да те пусна мореше ме.

© Иван Братованов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей така като каже някой... "Свобода"... Ще ми се обясни ли какво точно трябва да означава понятието "Свобода в любовта" - то направо свободия... Трябва и съобразяване да има и компромиси, то ако всички ще правим каквото си искаме уж докато се обичаме, то да си ходи всеки по пътя...
    Иначе стихотворението е прекрасно и истинско, много ми харесва и те поздравявам за него. Осъзнал си истината, което е добре, но не е добре, че се е стигнало до крайно решение.
  • Клетките не са за хора като нас приятелю!!!
  • Така е с клетките...Истинската любов не заробва, а дава СВОБОДА...
  • никой не може да бъде щастлив в клетка...
    но те разбирам...много си обичал...
    хареса ми...много.
Propuestas
: ??:??