2 июл. 2009 г., 18:20

* * *

808 0 0

Не, то беше някаква надежда,

че отново дете ще поглежда

със свойте срамежливи очи

в незабравимите живи мечти.

 

Но почука черната вещица,

душата детска ще е пленница.

Тежък е жребият на съдбата

и черна поука за децата.

 

Злочестината за всеки дебне,

но пръв добрият умира, сетне.

Търсим виновниците някъде

те обаче са тук, навсякъде.

 

Прекланям се пред тези съдби,

защото те ще са нашите дарби,

дали добри или лоши да бъдем

или само отново да съдим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Работова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...