* * *

Не, то беше някаква надежда,

че отново дете ще поглежда

със свойте срамежливи очи

в незабравимите живи мечти.

Но почука черната вещица,

душата детска ще е пленница.

Тежък е жребият на съдбата

и черна поука за децата.

Злочестината за всеки дебне,

но пръв добрият умира, сетне.

Търсим виновниците някъде

те обаче са тук, навсякъде.

Прекланям се пред тези съдби,

защото те ще са нашите дарби,

дали добри или лоши да бъдем

или само отново да съдим...