* * *

26 июн. 2015 г., 22:37

Поэзия

388 0 1

* * *

Пристигай, Ден!

Дори да си предзимен.

Жадувам те.

Безлика.

В изнемога.

Изстрадала.

И ничия.

Без име -

ще те посрещна -

рухнала тревога.

На крачка съм.

До прага...

Как те чакам!

А пусто е...

И небесата - сухи.

Душата тръпне.

Дявол броди в мрака!

Кълве страхът

и мислите ми глухи.

Не знам къде съм...

Вчера - беше ясно.

Тогава бях.

Сега съм грохнал спомен.

Настръхнала -

вълчица вие бясно!

От утрото бленувано -

ни помен...

В злокобен мрак

се скита любовта ни...

Пристигай, Ден!

Дори да си последен.

С премазани,

но още топли длани,

ще те прегърна.

Дрипав, но побèден!