* * *
* * *
Пристигай, Ден!
Дори да си предзимен.
Жадувам те.
Безлика.
В изнемога.
Изстрадала.
И ничия.
Без име -
ще те посрещна -
рухнала тревога.
На крачка съм.
До прага...
Как те чакам!
А пусто е...
И небесата - сухи.
Душата тръпне.
Дявол броди в мрака!
Кълве страхът
и мислите ми глухи.
Не знам къде съм...
Вчера - беше ясно.
Тогава бях.
Сега съм грохнал спомен.
Настръхнала -
вълчица вие бясно!
От утрото бленувано -
ни помен...
В злокобен мрак
се скита любовта ни...
Пристигай, Ден!
Дори да си последен.
С премазани,
но още топли длани,
ще те прегърна.
Дрипав, но побèден!
© Донка Василева All rights reserved.
