29 апр. 2008 г., 13:15

* * *

665 1 0
Мълчание, несигурност и тъмнина...
Не ме обичаш?
Или ме обичаш?
Душата ми терзае се сама.
Сама във вечери, удавени във вино.
Сама в дни,
разкъсвана в терзания...
Жестока трябва да си ти, душа!
Жестока, неотстъпваща, непризнаваща вина!
Какво ти правиш?
Защо сърцето подаряваш?
За да му се понравиш?
Та той е мъж!
Хвърли ти камък първа!
Изгори на клада!
Пронижи го с меч!
Той не заслужава!
Сълзите мои той не заслужава...
Обичаш гo?
Убий я таз любов!
Бъди единствена, егоистична и неповторима.
Той ще бъде твой до гроб.
Ще лази в прахта на твоите нозе,
ще ридае и ще се кълне,
ще страда тъй, както страдам аз.
Накажи го!
Унижи го!
Нарани го!
Чак тогава той ще я познае.
Що е истинска любов ще осъзнае.
Ще осъзнае, че обича
и си важна само ти,
и, че животът му ти принадлежи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...