29 abr 2008, 13:15

* * *

662 1 0
Мълчание, несигурност и тъмнина...
Не ме обичаш?
Или ме обичаш?
Душата ми терзае се сама.
Сама във вечери, удавени във вино.
Сама в дни,
разкъсвана в терзания...
Жестока трябва да си ти, душа!
Жестока, неотстъпваща, непризнаваща вина!
Какво ти правиш?
Защо сърцето подаряваш?
За да му се понравиш?
Та той е мъж!
Хвърли ти камък първа!
Изгори на клада!
Пронижи го с меч!
Той не заслужава!
Сълзите мои той не заслужава...
Обичаш гo?
Убий я таз любов!
Бъди единствена, егоистична и неповторима.
Той ще бъде твой до гроб.
Ще лази в прахта на твоите нозе,
ще ридае и ще се кълне,
ще страда тъй, както страдам аз.
Накажи го!
Унижи го!
Нарани го!
Чак тогава той ще я познае.
Що е истинска любов ще осъзнае.
Ще осъзнае, че обича
и си важна само ти,
и, че животът му ти принадлежи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...