* * *

Мълчание, несигурност и тъмнина...
Не ме обичаш?
Или ме обичаш?
Душата ми терзае се сама.
Сама във вечери, удавени във вино.
Сама в дни,
разкъсвана в терзания...
Жестока трябва да си ти, душа!
Жестока, неотстъпваща, непризнаваща вина!
Какво ти правиш?
Защо сърцето подаряваш?
За да му се понравиш?
Та той е мъж!
Хвърли ти камък първа!
Изгори на клада!
Пронижи го с меч!
Той не заслужава!
Сълзите мои той не заслужава...
Обичаш гo?
Убий я таз любов!
Бъди единствена, егоистична и неповторима.
Той ще бъде твой до гроб.
Ще лази в прахта на твоите нозе,
ще ридае и ще се кълне,
ще страда тъй, както страдам аз.
Накажи го!
Унижи го!
Нарани го!
Чак тогава той ще я познае.
Що е истинска любов ще осъзнае.
Ще осъзнае, че обича
и си важна само ти,
и, че животът му ти принадлежи...