13 мар. 2009 г., 09:50

* * *

623 0 3

Ако притежавах луната,

            щях да я сложа в ръцете ти!

Ако притежавах дъгата,

            щях да я увия около лицето ти!

Ако можех да плача,

            щях да ти подаря сълзите си!

Ако можех да те даря с щастие,

            щях да ти подаря душата си!

Сърцето ми вече си взела!

 

                                             

 

                                                          2008 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станко Немиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса като идея, но така подредено, не откривам ритмика за... стих!
    Съжалявам!
    Но пък (предвид датата) съм сигурна, че следвашия ти опит ще бъде по-сполучлив!
    Желая ти успех!
  • Много красиво звучи този твой стих.
    Щом е поднесен с толкова чувство,
    значи вече можеш всичко това.
    Поздрави!!!
  • Ако можех да те даря с щастие,
    щях да ти подаря душата си!
    Това съм сигурна,че всеки го може!
    Опитай!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...