А аз защо сънувах лято...

Тази нощ сънувах лято...
Защо ли? Не мога да си обясня.
Знам само, че ми бе приятно
и виждах как наистина душата ми сия.

Из небитието си се носех плавно, леко -
бях някъде на планина!
Пътувах после нейде надалеко -
прекосих поля и не една река!

По тъмното на място архаично се отбих...
…потънах там във лоното на древността.
От извор стар вода отпих,
но бързах… бързах за изгрева на утринта.

И пак преход! Закъснявах, но успях на косъм!
Посрещнах раждането на деня!
Ръка държа! Не виждам само със кого съм,
но сигурен съм… сигурен съм - беше тя.

И после… стреснах се насън!
Събудих се с лице, от пот облято…
Погледнах! А то… есен късна е навън!
Хладно е! Мъгла! А аз защо сънувах лято…? 

Rygit