А Дон Кихотът пасти да яде!
От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса!
Видях я! Чудна, казвам ти! Кралица!
Ординарецът съм всъщност – Санчо Панса.
(Не ми отива тази хубавица.)
Защо ли заблуждавам се, наивно?
Принцесите са вече уморени.
Не пият вече само старо вино.
А Принцовете – в кожата, умрели...
Но туй ще е едничкият ми шанс!
Какво ми е? Душа на благородник!
Е, няколко кила са ми в аванс,
но копието ми адски е прободно!
А Дон Кихотът пасти да яде!
И вятърът – от мелници те гони.
Със теб, Кралице, тъй ще сме... добре
че Царството и грешни ще ни помни...
Аз мога да напиша цяла Ода
за твоята омайна красота.
Под роклята си дяволска порода.
И Ангел си отвътре по душа...
Но... сън да беше, щях да го сънувам.
Наяве си от огън по-гореща!
Ще тръгвам, без да се сбогувам.
Магарето ми жадно е! До нови срещи...
Danny Diester
(Стихопат.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
