А Дон Кихотът пасти да яде!
От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса!
Видях я! Чудна, казвам ти! Кралица!
Ординарецът съм всъщност – Санчо Панса.
(Не ми отива тази хубавица.)
Защо ли заблуждавам се, наивно?
Принцесите са вече уморени.
Не пият вече само старо вино.
А Принцовете – в кожата, умрели...
Но туй ще е едничкият ми шанс!
Какво ми е? Душа на благородник!
Е, няколко кила са ми в аванс,
но копието ми адски е прободно!
А Дон Кихотът пасти да яде!
И вятърът – от мелници те гони.
Със теб, Кралице, тъй ще сме... добре
че Царството и грешни ще ни помни...
Аз мога да напиша цяла Ода
за твоята омайна красота.
Под роклята си дяволска порода.
И Ангел си отвътре по душа...
Но... сън да беше, щях да го сънувам.
Наяве си от огън по-гореща!
Ще тръгвам, без да се сбогувам.
Магарето ми жадно е! До нови срещи...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
