5 июн. 2008 г., 09:13

А гледахме се само...

702 0 0

 

Помниш ли как ме гледаше?

Помниш ли как ме изгаряше?

С очите си ме следваше

и сърцето си отваряше.

 

 

 

Помниш ли как танцувах?

Как го правех за теб само?

Знам, че те вълнувах.

Поглед скрит през рамо.

 

 

 

Помниш ли дива бе нощта,

когато се докоснаха телата,

в най невинната игра.

Плод на вихър от сърцата.

 

 

 

Помниш ли твоето момиче,

вдъхновено от някого бе,

някой що тайно обича,

усети нали  - Ти бе това момче...

 

 

 

Помниш ли?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...