Jun 5, 2008, 9:13 AM

А гледахме се само...

  Poetry » Love
704 0 0

 

Помниш ли как ме гледаше?

Помниш ли как ме изгаряше?

С очите си ме следваше

и сърцето си отваряше.

 

 

 

Помниш ли как танцувах?

Как го правех за теб само?

Знам, че те вълнувах.

Поглед скрит през рамо.

 

 

 

Помниш ли дива бе нощта,

когато се докоснаха телата,

в най невинната игра.

Плод на вихър от сърцата.

 

 

 

Помниш ли твоето момиче,

вдъхновено от някого бе,

някой що тайно обича,

усети нали  - Ти бе това момче...

 

 

 

Помниш ли?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...