17 сент. 2007 г., 21:33

А хората говорят :)

2.8K 1 46
Шамар.
Един-единствен беше.
А можех още доста да зашия
навсякъде по теб, ала не ми се щеше
в квартала да говорят, че те бия.

Чиния.
Култов чешки порцелан.
(сервизът бе от сватбата на мама)
Наведе се. И как не бе те срам
тъй подло да се скриеш зад дивана?!

Колан.
От мъртъв крокодил.
По твоя гръб сега ще се разходи.
Под чехъл (си се жалвал), че си бил
и че жена ти за носа те води.

Цицина.
Вежда със аркада.
И разни други термини подобни...
Мъжът ми (вервайте ми!) сам си пада.
А хората злословят, щот' са злобни!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ха, ха, ха! Това ме подсети за един виц: Старшината казва на войниците: "Който не го е страх от жена си да мине една крачка напред!" Всички стоят на мястото си, само един хилавичък такъв прави крачка напред. Старшината гледа недоумяващо. "Ти ли, бе, ти ли, бе, не се плашиш от жена си? И я кажи, как го правиш?", а войникът отговаря: "Ами, слушкам!"
  • Забавно!Това търся.
    Между другото нямам по-дълги.
  • вие по-назад не можахте ли да се върнете? или уроци взимате, м?
  • мискинин ньеден!

    лелеее! изби рибата, майка!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...