2 апр. 2008 г., 22:37

А исках всичко да ти дам...

1.3K 0 5

       А исках всичко да ти дам...

 

Със теб аз не исках да се разделя,

макар че заедно почти не сме били.

Дали ще мога да си го простя?

Дали сърцето ми ще го прости?

 

Със обич исках да те приютя,

до ужким мъжките си рамене,

но ти от мене отлетя,

дори не каза накъде.

 

Очаквах те, жадувах те, мечтах.

Изгарях от копнеж и срам.

На обичта на кладата проклех,

а всичко исках да ти дам.

 

Разтърсваше ме земетръс суров.

В душата ми клокочеше вулкан.

Завърташе ме смерч жесток

и исках всичко да ти дам.

 

Различен път от моя ти избра,

навярно много светъл и красив.

Това изглежда е съдба,

а исках всичко да ти дам...

 

1985 год.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...