А исках всичко да ти дам...
А исках всичко да ти дам...
Със теб аз не исках да се разделя,
макар че заедно почти не сме били.
Дали ще мога да си го простя?
Дали сърцето ми ще го прости?
Със обич исках да те приютя,
до ужким мъжките си рамене,
но ти от мене отлетя,
дори не каза накъде.
Очаквах те, жадувах те, мечтах.
Изгарях от копнеж и срам.
На обичта на кладата проклех,
а всичко исках да ти дам.
Разтърсваше ме земетръс суров.
В душата ми клокочеше вулкан.
Завърташе ме смерч жесток
и исках всичко да ти дам.
Различен път от моя ти избра,
навярно много светъл и красив.
Това изглежда е съдба,
а исках всичко да ти дам...
1985 год.
© Марин Петков All rights reserved.
