20 янв. 2017 г., 09:22

А живите где са 

  Поэзия » Гражданская, Свободный стих
447 0 7

Извива се пътя,

 и след всеки завой някой съсипва човека.

И светъл лъч не проблясва.

Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.

И жалко!

Обруган и разнищен отива си века.

Мъртвите стискат зъби мълчат.

Герои незнайни с палки крещят

           "Мръсни боклуци".

А не виждат свитото малко сърце на своите внуци.

Защо се обърка светът?

Секира ли скърши всяка мечта?

Как в бъдни години човек да лети,

когато надежда една не приседна в душата човешка.

И дълго само вятъра свести.

Брули и скъса дори бюста на хъша.

          И Дунава веч не замръзва.

Тъжна само баба Тонка на кея вързопче завръзва.

Къде е топлата дреха у българско да стопли човека

              поне с малка утеха.

          А живите где са?

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Младен за коментара.Лека вечер.
  • "А живите где са?" Питам се има ли въобще живи или има само вертикално крачещи покойници.
    Интересни въпроси поставяш в стихотворна форма, Йонка. Поздрав!
  • Благодаря ти Еси за коментара.Лек ден желая.
  • Йонче, виждам те в друга светлина. Много силен стих! Поздравявам те и оценявам високо!
  • Благодаря ви Кате и Силве за коментара. Лек ден желая
  • Харесва ми!
  • Поздравления за силния стих,Йонка!
Предложения
: ??:??