А живите где са
Извива се пътя,
и след всеки завой някой съсипва човека.
И светъл лъч не проблясва.
Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.
И жалко!
Обруган и разнищен отива си века.
Мъртвите стискат зъби мълчат.
Герои незнайни с палки крещят
"Мръсни боклуци".
А не виждат свитото малко сърце на своите внуци.
Защо се обърка светът?
Секира ли скърши всяка мечта?
Как в бъдни години човек да лети,
когато надежда една не приседна в душата човешка.
И дълго само вятъра свести.
Брули и скъса дори бюста на хъша.
И Дунава веч не замръзва.
Тъжна само баба Тонка на кея вързопче завръзва.
Къде е топлата дреха у българско да стопли човека
поне с малка утеха.
А живите где са?
© Йонка Янкова All rights reserved.
