Поставяш думите ми на кантар
и търсиш в тях съвсем други значения.
Подхвърляш любовта ми като зар
и я обличаш в лепкави съмнения.
Натякваш ми отминали вини,
а своите - погребал си отдавна.
Не знаеш колко много ме боли
и как ме губиш сигурно и бавно.
Как мога да ти вдъхна вяра в мен
щом дявола на рамото ти шепне?
Разсъдъка ти той е сложил в плен...
Дано поне сърцето ти да трепне! ...