А казваше, че вярваш на очите ми...

30 sept 2015, 22:12

Poesía

435 2 1

Поставяш думите ми на кантар

и търсиш в тях съвсем други значения.

Подхвърляш любовта ми като зар

и я обличаш в лепкави съмнения.

Натякваш ми отминали вини,

а своите - погребал си отдавна.

Не знаеш колко много ме боли

и как ме губиш сигурно и бавно.

Как мога да ти вдъхна вяра в мен

щом дявола на рамото ти шепне?

Разсъдъка ти той е сложил в плен...

Дано поне сърцето ти да трепне!

Поставяш думите ми на кантар

и търсиш ми за Истината сметка...

Не проигравай чувствата на зар,

защото Любовта не е рулетка!

Павлина Соколова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Brezar111 (Людмил Нешев)

2015-10-01T09:54:21+03:00

Любовта, с която друг ни осенява, не е наш капитал. Тя е преди всичко кредит на доверие, даден ни искрено за доживотно ползване, но колко често сме склонни да го залагаме, държейки в ръка непечелившите карти – упрек, невяра, чужда вина.