Развързаха се връзките на ветровете,
ооо, нека вече някой ги догони...
Рисуват облачни целувки по небето
и ги изронват на паважа в спомени,
в мечти, в надежди и във кални локви.
Дали ще те намеря, пак да вържеш
юздите на тайфуните във мене...
"Не се буди! - завистницата стърже -
Светът ти е едно недоразумение".
Аз зная - стихнеш ли ме, е хармония!
© Таня Донова Все права защищены