2 нояб. 2019 г., 23:43

А можех да ти подаря любов...

577 2 0


За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече.
Не вярвах болката, че може да убива.
Изтръгнах, сякаш плевелно си коренче -
на вид уж крехко, а плодът изгнива...
Сега съм стрък над пустош, извисен.
С попарени листа надежда,
но аз ще избуя във този свят студен,
а ти ще бъдеш вид, изчезващ...
Защото тъй ще те боли от празнота,
че всеки ден едва ще преживяваш,
очаквайки спасение в съня,
а нощем в самота ще полудяваш...
Аз няма да обичам. Там, отляво -
тежи, но не от кръв - а, че е камък.
От днес ще любя всяко женско тяло.
Без обич, нежност, и без пламък...
А можех да ти подаря любов.
Във този свят не ме поиска.
На друг не вярвам. Има гроб.
От живота никой жив не е излизал...

 

Danny Diester
(Стихопат.)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...