30 авг. 2006 г., 09:00

А можеше да те наричам "Татко"... 

  Поэзия
1804 0 15

Бях млада и невинна,

едно мъничко дете,

но съдбата каза свойта тежка дума

и от мене те отне.

 

Всичко друго ще забравя,

но не и онзи миг,

в който майка ми на колене,

със сълзи молеше се в мрака тих!

 

Тя каза ми, че си отишъл

на място по-хубаво от тук,

че си напуснал този свят чудесен,

свят приказен, но някак сив!

 

Къде си ти сега?

Дали ме гледаш отдалече?

Надявам се да помниш своето дете,

че за мен не си забравил вече!

 

Много ли те нараних,

когато вчера сторих грях?

Или пък, когато в онзи миг

предадох мечтите си от страх? 

 

Никога не ще забравя,

макар и малкото си спомени с теб,

защото ти си моят татко

и никой няма да те замени!

 

 Зная, ти не ме остави,

така било е отредено,

но все още не разбирам,

къде е логиката, къде е обяснено???

 

 За тебе продължавам да се боря,

защото всеки миг те чувствам покрай мен,

няма те, но какво да сторя?

Как бих могла да върна онзи мрачен ден...?

 

А можехме да сме щастливи

тримата - като едно.

Завинаги белязано е мойто детство,

да питам ли сега Защо?

 

Знай, че те обичам

и това не ще се промени,

макар и вечността да ни дели,

времето не ще те заличи!

 

Сега те търся сред звездите

и виждам как усмихваш ми се сладко.

И ето, пак обгръща ме онази топлина,

която чувствах, като казвах "Татко..."!

© Ава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е тежко, думите ти, дори и всеки да познава, изречени от теб - но още по-силни... Хубаво е тези неща да се приемат..ако ли не, не белязват само детството, а те оковават за цял живот..
  • Случайно попаднах на този стих.Много, много силни думи !
  • Благодаря на всички!
  • "И ето пак обгръща ме онази топлина,която чувствах като казвах "Татко..."!"
    Винаги, ще чувстваш тази топлина Ава...Винаги!
    Рзчувства ме!
  • силен искрен стих....Прегръдка
  • Разтърсващ е...емоцията е много силна!!!
    Поздравявам те!
  • Много съжалявам за загубата,Дени!Това е нещо,което времето не лекува,каквото и да казват хората!Дори и след 10 години аз все още не разбирам защо...остават само спомените!Прегръщам те!
  • перфектно е мила ... но много тъжно защото аз изгубих баща си преди месец
  • Искрено благодаря на всички за подкрепата!Благодаря ви и аз ви прегръщам!
  • Ава миличка, колко ми е позната твоята болка.
    Прекрасно посвещение и откровение си написала.
    Стисна ме за гърлото чак.
    Поздрави мила и го пази в сърцето си!
    Бъди щастлива миличка и не се отчайвай. Такъв е понякога живота, жесток и несправедлив!
    Прегръдка от мен!*
  • Мен ме разплака!6!
  • МНого е хубаво, Ава, такова искрено и мило, браво!
  • Впечатли ме!Браво!
  • Благодаря ти много,мила...
  • Аз... нямам думи!!! Толкова е тъжно, но... прекрасно написано, просто прекрасно!!! Това да отприщиш от себе си тази емоция е невероятно... невероятно трудно!!! Браво, Ава, заслужаваш не 6, а 600, 6000, 60 000... Прекрасно е, вярвам, че и ти си прекрасна - прекрасен човек и прекрасна писателка!!! Продължавай все така!!!
Предложения
: ??:??