А обичта бе нежна, пеперудена...
музика: http://www.vbox7.com/play:853302df
Прощален гръм раздра небето -
заплакало бе с моите сълзи.
И капки по стъклата се изливаха,
оставяйки в прахта следи.
А обичта бе нежна, пеперудена,
преливаща в сърца като във цвят,
красива някога, финес излъчваща...
И би крещяла тя на този свят,
че след дъга се смее слънцето,
капчуци пеят с звънък глас,
тъга повива нежно мислите,
потайно скрити, спящи в нас...
***
Но есенните лuсти по дърветата
залепнаха във свойта самота -
без глътката на обич песенна,
без липсата по теб! От мен!
... Сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
