4 дек. 2009 г., 08:18

А сега към следващото

812 0 0

А сега към следващото,
аз не знам защо продължавам?
Карикатурни творби, нереални,
запълнени стари истории.
Няма граматика и теория,
само мисли в главата нахални.

Да, творческа свобода
или свободия.
Изхабени пера,
изхабени души,
музика няма -
ти все пак, разбери я,
ей тъй напук
на философската драма

А сега към следващото,
не че ще стигне до някой!
Послания нетипични, метафора,
която от скука сякаш умира.
Дори аз смисъл не намирам,
ако го е имало сякаш някога.

Адмирации, аплаузи,
лицемерия някакви,
благодарност за тях
и за моето его.
Карикатурни, нереални,
и чудовища всякакви,
от които те избива на смях...
Това ли се случи с него?

А сега към следващото,
което сигурно ще е последно.
Знаем, тука авторът загива,
малка трагедия - нека спре!
Когато грозната творба умре,
само смъртта и е красива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...