А сега към следващото

А сега към следващото,
аз не знам защо продължавам?
Карикатурни творби, нереални,
запълнени стари истории.
Няма граматика и теория,
само мисли в главата нахални.

Да, творческа свобода
или свободия.
Изхабени пера,
изхабени души,
музика няма -
ти все пак, разбери я,
ей тъй напук
на философската драма

А сега към следващото,
не че ще стигне до някой!
Послания нетипични, метафора,
която от скука сякаш умира.
Дори аз смисъл не намирам,
ако го е имало сякаш някога.

Адмирации, аплаузи,
лицемерия някакви,
благодарност за тях
и за моето его.
Карикатурни, нереални,
и чудовища всякакви,
от които те избива на смях...
Това ли се случи с него?

А сега към следващото,
което сигурно ще е последно.
Знаем, тука авторът загива,
малка трагедия - нека спре!
Когато грозната творба умре,
само смъртта и е красива...