21 нояб. 2008 г., 00:55

А сега, накъде?

985 0 1
А сега, накъде?

Цъфнаха спомени
в лоното на моето безсъние,
по неравната кора на всеки нерв -
изопнати и носталгични,
леко бледи,
загърнати в убийствена самозабрава
и невидими за хорските очи.
Само аз знам.
Знам всичко, което ми трябва.
Ще бъда злопаметно скромна
и дишаща още,
с воала на рутината покрита.
Все пак значат моите думи нещо -
насън, като песен на глупав щурец,
посред лято - безгрижно нашепващо,
че днес е мигът,
мигът на всичко настъпващо,
идващо, бъдещо.
Мигът на "ще".
Ще се главозамая утрото,
ще се стъписа от стъпките
на непонятния ултравиолет,
идващ от жаркия кръг на слънцето.
Ще бъде някой Ден.
Денят, в който аз размислих
и победих самотата на духа си.
Видях мрежа от пътища,
преплели се невъзвратимо
в кълба от прежда,
от която тръгва магистралата на живота,
по която всички бързо препускат,
затова пропускат
белите ръце на Щастието.
С бледи, бледи контури
едно създание неясно,
с мъглата съюзено,
с нереалното побратим,
ме гледа и ме пита:
А сега, накъде?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...