Dimonas (Ди Цветкова)
36 18
21.11.2008 г., 0:55 ч.

А сега, накъде? 

  Поезия » Бели стихове
630 0 1
А сега, накъде?

Цъфнаха спомени
в лоното на моето безсъние,
по неравната кора на всеки нерв -
изопнати и носталгични,
леко бледи,
загърнати в убийствена самозабрава
и невидими за хорските очи.
Само аз знам.
Знам всичко, което ми трябва.
Ще бъда злопаметно скромна
и дишаща още,
с воала на рутината покрита.
Все пак значат моите думи нещо -
насън, като песен на глупав щурец,
посред лято - безгрижно нашепващо,
че днес е мигът,
мигът на всичко настъпващо,
идващо, бъдещо.
Мигът на "ще".
Ще се главозамая утрото,
ще се стъписа от стъпките
на непонятния ултравиолет,
идващ от жаркия кръг на слънцето.
Ще бъде някой Ден.
Денят, в който аз размислих
и победих самотата на духа си.
Видях мрежа от пътища,
преплели се невъзвратимо
в кълба от прежда,
от която тръгва магистралата на живота,
по която всички бързо препускат,
затова пропускат
белите ръце на Щастието.
С бледи, бледи контури
едно създание неясно,
с мъглата съюзено,
с нереалното побратим,
ме гледа и ме пита:
А сега, накъде?

© Ди Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??