Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани
бележат селския живот нелек.
Шекерчо – дето седне, дето стане,
почерпва ни с поредния куплет.
Във кръчмата пред чашката щом седне,
повдигне леко вехтия каскет,
почеше се и строго ни погледне
и хоп! – издекламира нов куплет!... ...