А Шекспирт повече не драсна ред
Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани
бележат селския живот нелек.
Шекерчо – дето седне, дето стане,
почерпва ни с поредния куплет.
Във кръчмата пред чашката щом седне,
повдигне леко вехтия каскет,
почеше се и строго ни погледне
и хоп! – издекламира нов куплет!...
Поетът трябва псевдоним да има.
И той без колебание избра:
Ми, Шекспирт!...К'во достойно име!...
Дали Съдбата няма пръст в това?!...
Веднъж обаче вижте к'во се случи:
Изчезна прословутият каскет!
По-лошо беше от нещастен случай!...
Изпадна в ужас клетият поет.
Да пийне в кръчмата го снел за малко,
за да обърше голата глава...
И пес под масата го грабнал!...Жалко!...
Но случаят не свърши със това!...
Замъкнал песът в храстите каскета,
и както бил тотално огладнял,
го дъвкал, дъвкал, късал на парчета,
като пържола сладко го изял.
Каскетът стар, омазнен от години,
и преизпълнен с разни миризми,
по направление тоз час заминал,
оставяйки поетът да скърби!...
Да беше само него!...Цяло село
потъна във духовна нищета!...
А музата му, пуста-опустела,
мръсницата, багажа си събра!...
И край на вдъхновение, на всичко!...
А Шекспирт повече не драсна ред!...
Останахме в неволите самички!...
Обидно просто!...За един каскет!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
