29 мар. 2009 г., 09:35

А сънищата сбъдват се, нали?!

1.1K 0 18

Не ще посрещна утрото с твоите очи.
Но моите останаха отворени –
                              да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със

                              дъхавите теменуги.
Тогава...

Ще се върна във съня ти. 

                              Лудо...
И...

            Ще се случи...             

                              Зная...
Пак ще ме целунеш...


По тялото ми после дълго ще гори
целувката ти огнена и страстна.

В просъница

            ще чувам топлия ти глас...

И...

            ще поглъщам жадно

                              онзи аромат

на дъхавите сини теменуги...

Ще ме прегръщаш,

            да...

            ще ме целуваш дълго, дълго.


А сънищата сбъдват се, нали?!

 

 

п.п. Стихът е провокиран от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161495  и по моя  коментар под него! 

Поемам лична отговорност пред автора на посочения стих!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...