Mar 29, 2009, 9:35 AM

А сънищата сбъдват се, нали?!

  Poetry » Love
1.1K 0 18

Не ще посрещна утрото с твоите очи.
Но моите останаха отворени –
                              да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със

                              дъхавите теменуги.
Тогава...

Ще се върна във съня ти. 

                              Лудо...
И...

            Ще се случи...             

                              Зная...
Пак ще ме целунеш...


По тялото ми после дълго ще гори
целувката ти огнена и страстна.

В просъница

            ще чувам топлия ти глас...

И...

            ще поглъщам жадно

                              онзи аромат

на дъхавите сини теменуги...

Ще ме прегръщаш,

            да...

            ще ме целуваш дълго, дълго.


А сънищата сбъдват се, нали?!

 

 

п.п. Стихът е провокиран от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161495  и по моя  коментар под него! 

Поемам лична отговорност пред автора на посочения стих!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...