29.03.2009 г., 9:35

А сънищата сбъдват се, нали?!

1.1K 0 18

Не ще посрещна утрото с твоите очи.
Но моите останаха отворени –
                              да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със

                              дъхавите теменуги.
Тогава...

Ще се върна във съня ти. 

                              Лудо...
И...

            Ще се случи...             

                              Зная...
Пак ще ме целунеш...


По тялото ми после дълго ще гори
целувката ти огнена и страстна.

В просъница

            ще чувам топлия ти глас...

И...

            ще поглъщам жадно

                              онзи аромат

на дъхавите сини теменуги...

Ще ме прегръщаш,

            да...

            ще ме целуваш дълго, дълго.


А сънищата сбъдват се, нали?!

 

 

п.п. Стихът е провокиран от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161495  и по моя  коментар под него! 

Поемам лична отговорност пред автора на посочения стих!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...