21 нояб. 2010 г., 22:03

А тъмнината ражда бели кончета...

2.2K 0 21

Прицелвам свечереното пристанище,
за да разстрелям следващия изгрев.
Ще звънна в Рая да му кажа: Майната ти!
И Адът от добро ще ме пречисти.

Разменям еднорог за две кобили.
И Тъмнината ражда бели кончета.
Раздавай ризи, крадени от ближния,
ако поискаш някой да те помни.

До гуша ми дойде от изкупления!
Глупаците се раждат за послушници.
Обичам Господ. Дяволски е верен,
когато се осланя на предчувствията ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Посестримо моя, добре, че е тъмното...!
  • Раздавай ризи, крадени от ближния,
    ако поискаш някой да те помни.
    Само това да беше написала, стига ми, за да ти кажа: страхотно!
  • Разменям еднорог за три куплета
    ей, като тези тука, на поета,
    че те остават трайно във сърцето,
    а той изчезва, скочил трите плета.
  • Когато звъннеш в Рая, кажи някоя добра дума и за мен! Навярно там ангелските химни са по твои текстове!
  • Стил "Пинче" - неповторим!!!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...