19 авг. 2015 г., 00:02

А утре

635 0 17

А УТРЕ

 

Захвърлени чувства.

Разпилени в нощта.

Захвърлени думи- лъжи.

Пот.

Похот.

Каква ти тук красота?

Какви ти мечти?

Няма чувство.

Няма сърце.

Сладостна болка в кръста.

Няма чувства. Няма любов.

 

И нежни,

топли ръце...

Размити в мрака.

Бутилки захвърлени някъде там...

Счупени чаши...

Завеси, пропити със дим...

Захвърлени дрехи.

И часовник, спрял по средата.

И грубият кикот на старец

от картината там, на стената.

 

Чувства, размити в мрака.

Пламък на свещ.

Имитация на романтика някаква.

Няма романтика.

Отново е секс.

Малко груб...

Малко насила...

И отново умора,

но сладостна.

И измамните думи, че тя ти е мила.

 

Няма нощ.

Тъмнината само говори.

Говори без думи.

Крещи.

Оглушаващо.

Махни се!

Къде ли?

Където си искаш.

Утре пак ще си тука.

И чаршафите пак ще са чисти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прости ми невежеството, аз не чета поезия.
    Хареса ми много!
  • Бутилка стар коняк,
    За по-изискано.
    Пет приказки
    за мода и за друго.
    Един изтъркан виц.
    Полуусмивка.
    Открадната целувка,
    първа. . .
    Дежурното "Недей" на женски глас,
    с което всъщност те повикват.
    Две бели фигури
    от страст.
    Интимното око
    на синя лампа.
    И сладка топлина
    на полумрак,
    на голото легло,
    на тиха музика.
    А после -
    неизменната цигара.
    Дими цигарата за двама,
    като жестока рана тлее.
    Почуква вече празната касета.
    Вие.
    И всичко свършва.
    Обичам те - ми казваш ти
    със своя неуверен глас.
    И молиш ме, настойчиво, страхливо,
    да ти повторя същото и аз?
    Обичам те -
    но как да ти го кажа
    в тази тишина.
    Лъжа, защо ти е лъжата?
    Целувам те,
    но тебе ли целувам?
    Лежа до теб, коса в коса,
    прегръщам те и те забравям.
    И не че има
    някоя конкретно друга,
    и не че ти
    си хлътнала по мене,
    а просто бе
    поредната игра,
    с която търсехме
    любимия,
    любимата,
    и се отдалечавахме
    завинаги от тях.

    Иля Велчев
  • Благодаря, Лена! Но не разбрах това "Жестоко за двама"...
    Не, Дани. Така са "тежки" завесите.
  • "Жестоко за двама"...но и твоето "А утре" е много добро.
  • Аз винаги съм оптимист!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....