17 мая 2020 г., 20:25 2020-06-06T10:03:11+03:00

...а утре пак - душата на боклука...

Поэзия » Философская

902 8 19

Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.

Защотото този свят роден е глух.
Тълпа крещи :"Осанна"! и "Разпни го"!
Един поет, един безплътен дух,
записва си сълзите - под индиго.

Единствено среднощен прилеп тих,
в прозореца сонарно пак писука,
поредна нощ, пореден глупав стих,
а утре пак - душата на боклука...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Радвам се, че ти харесва, Бени!

2020-05-22T12:08:56+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

С такава лекота изречено и толкова въздействащо!... Възхищавам ти се, Наде!

2020-05-21T22:28:36+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Може би, Пепи, но аз съм го усетила така. Като някой, опитващ се да предаде посланието на планетата и дъветата и то без успех. Все пак, тогава не помня в какво настроение съм била. Благодаря ти, Пепи! И на теб, Наде! Ако не бях прочела това, едва ли бих си спомнила моето.

2020-05-18T18:38:40+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Хубаво е, Марго! Много! Опитваш се да ме усмихнеш, сенсей. Благодаря ти!

2020-05-18T18:15:58+03:00
генек (Георги Коновски)

От боклука започва рециклирането. И току-виж - от душата се получила тенджера или найлонов плик за всичко.
Хубаво - черно-умно.

2020-05-18T15:43:12+03:00