17.05.2020 г., 20:25 ч.  

...а утре пак - душата на боклука... 

  Поезия » Философска
676 8 19

Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.

Защотото този свят роден е глух.
Тълпа крещи :"Осанна"! и "Разпни го"!
Един поет, един безплътен дух,
записва си сълзите - под индиго.

Единствено среднощен прилеп тих,
в прозореца сонарно пак писука,
поредна нощ, пореден глупав стих,
а утре пак - душата на боклука...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ти харесва, Бени!
  • С такава лекота изречено и толкова въздействащо!... Възхищавам ти се, Наде!
  • Може би, Пепи, но аз съм го усетила така. Като някой, опитващ се да предаде посланието на планетата и дъветата и то без успех. Все пак, тогава не помня в какво настроение съм била. Благодаря ти, Пепи! И на теб, Наде! Ако не бях прочела това, едва ли бих си спомнила моето.
  • Хубаво е, Марго! Много! Опитваш се да ме усмихнеш, сенсей. Благодаря ти!
  • От боклука започва рециклирането. И току-виж - от душата се получила тенджера или найлонов плик за всичко.
    Хубаво - черно-умно.
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Марги, много е хубаво! Но не е ли по-добре "какво ни даряват", "те споделят с нас"? "но вие ме подминавате" Да не се дистанцира авторът, всички сме деца на тази планета
  • Тц! Намерих го, но днес не може. Понеделник! Утре! Или.... Ето го!

    Странно време! Тополите плачат!
    Вятърът вее тополово семе
    и от него белее се здрача!
    Тичам! Пухчета събирам!
    Дух, Любов и Нежност прибирам!
    Искам да ви ги раздам!
    Оазис на любов и нежност да ви създам!
    Но, вие подминавате.
    За нещо свое съжалявате!
    Не разбирате ли какво ви даряват дърветата?
    Та, те споделят с вас духа на Планетата!
  • Моментно състояние, познато ти е. Благодаря!
  • И това се случва, Пепи. Винаги се събираме, защото парченцата са шарени - не само черни и бели.
  • Ефектът на пеперудата
    Поздравления!

    И утре пак душата на боклука,
    нощта изтича във улука...
    Денят стопява се в превала,
    но ти събираш се и пак си цяла!

    пп
    това го замислих за тука, но го написах по погрешка на моята страница,
  • Дано го открия. След малко излизам, но щом се върна....
  • Чакам го, с нетърпение, Марго!
  • Голямо търсене ще падне. Не го намирам из публикациите. Значи - в ръкописите. За мен е старо, а за вас ще е ново.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Наде! Днес си минорна! И аз ймам стих за тополовите пухпета. Ще го потърся днес и ще го пусна. За мен те са духът на земята. Поздрави, мила!
  • ти и да я хвърляш тя пак ще се връща и ще те кара да пишеш...
  • " Записва си сълзите - под индиго" !!!
    Да, така прави един поет и ти го знаеш, защото си призвана да пишеш, Наде. Разкошна си, както винаги!🌼
  • Съблечем ли дрехата на илюзиите, с нея свличаме и кожата си:и тогава идва болката от преживяното.
    Много точно си изразила това меланхолично състояние.
    Но търпението е балсам!
  • Не така!
    Много хубаво
Предложения
: ??:??