Клепачи натежават. С мъка гледам криво.
Небето осветено, ме привлича диво.
Към Воловар съм впила поглед. Търся А3.
Звездите смигат ми игриво. Казанът ври.
От дълбини далечни, зад пътища млечни
от Облака на Оорт по пътища вечни
кометата прелитайки ни поздравява.
Опашката си ослепителна развява.
Секунди полъх от космическото време!
Една комета, напредъкът да заснеме
на човечеството през минали векове
след момент от неандерталските ледове.
Лед и камък, прах и газ! Сияе във атлаз!
Ние сме от плът и кръв, но лицата са мраз!
... Сънят надвива. Носи ангелска топлина
събрана в опашката слънчева светлина.
© Кремена Арменчева Все права защищены