С тънки пръсти зората мрака разкъсва,
кратка прозявка и златен дъжд слънце поръсва.
Утро…
Тича денят и шарена риза развява,
с пеперудено пъстри лъчи глава увенчава.
Пладне…
Топлият вятър житни люлки люлее,
с деня се прощава, приспивна песен му пее.
Вечер…
Тишина и звезди се нежно прегръщат,
сили се трупат, че утре ще бъде пак същото.
Нощ…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
