* * *
5.07.2011
Изгубих себе си и теб пред края,
а знаех, че така ще се получи,
но покоят в мен не е покой да зная,
че сега ще вия като сляпо куче.
Знам, отхвърлях любовта ни и
лъжи от мисли, скрити зад лицето,
а нямам цел и, вярвай, песента ми
е страстно цвете, от страха обзето.
Времето убива слабостта ми,
моят страх от твоя страх не бяга,
ти разбра ли всъщност същността ми -
как на славея любов орелът дава?
И пак падам, падам, падам
и се загубвам, загубвам, загубвам,
за да се намеря, намеря, намеря
в теб, моята цветяща любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Все права защищены
