Jul 6, 2011, 8:44 AM

* * * 

  Poetry
810 0 2

 

  5.07.2011

 

Изгубих себе си и теб пред края,

а  знаех, че така ще се получи,

но покоят в мен не е покой да зная,

че сега ще вия като сляпо куче.

 

Знам,  отхвърлях  любовта ни и   

лъжи от мисли, скрити зад лицето,

а нямам цел и, вярвай, песента ми

е страстно цвете, от страха обзето.

 

Времето убива слабостта ми,

моят страх от твоя страх не бяга,

ти разбра ли всъщност същността ми -

как на славея любов орелът дава?

 

И пак падам, падам, падам

и се загубвам, загубвам, загубвам,

за да се намеря, намеря, намеря

в теб, моята  цветяща любов.

 

© Михаил All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересен стих...
    Всичко е Любов и Любовта може всичко...
    Поздравления за хубавия стих!!!
  • Не се предавай
Random works
: ??:??