* * *

mishone (Михаил)
8 4

6.07.2011 г., 8:44 ч.

Поезия

696 0 2

5.07.2011

Изгубих себе си и теб пред края,

а знаех, че така ще се получи,

но покоят в мен не е покой да зная,

че сега ще вия като сляпо куче.

Знам, отхвърлях любовта ни и

лъжи от мисли, скрити зад лицето,

а нямам цел и, вярвай, песента ми

е страстно цвете, от страха обзето.

Времето убива слабостта ми,

моят страх от твоя страх не бяга,

ти разбра ли всъщност същността ми -

как на славея любов орелът дава?

И пак падам, падам, падам

и се загубвам, загубвам, загубвам,

за да се намеря, намеря, намеря

в теб, моята цветяща любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.