* * *
лепнати на паважа -
есенен тапет.
+ + +
Спомен и мечта,
дядо и внуче
си почиват на пейката.
+ + +
Прозявка. Слънцето -
медена питка тича
по езика ми към небцето.
+ + +
Отказах помилване
за живота затворен
в моите клетки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Христов Все права защищены