17 июл. 2009 г., 12:22

* * *

681 0 1

Колко искам да извикам – МАМО

колко искам ТАТЕНЦЕ да изрека

но не мога тези думички да кажа,

за това, че във живота съм сама.

 

 

Нищо нямам във света огромен

чужда съм на всяко същество

и душата ми кърви, ридае

за любов, за майчино “гнездо”.

 

 

Аз не искам къщи и палати,

аз не искам дрехи и пари,

искам само мама да ме гали

и душата ми с това да съживи.

 

 

Тя умира всеки ден по малко,

всеки ден душата ми кърви.

Как живея, как обичам още?

Надежда свята само ме крепи.

 

 

Ще дойде време, ще си имам майка

и вечер татко във ухото ще шепти:

- Ще бъдем с тебе, о, детенце малко!

И ще заспивам в сънища добри.

 

 

Посветено на едно от изоставените деца на България, които чакат своето семейство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....