17.07.2009 г., 12:22

* * *

676 0 1

Колко искам да извикам – МАМО

колко искам ТАТЕНЦЕ да изрека

но не мога тези думички да кажа,

за това, че във живота съм сама.

 

 

Нищо нямам във света огромен

чужда съм на всяко същество

и душата ми кърви, ридае

за любов, за майчино “гнездо”.

 

 

Аз не искам къщи и палати,

аз не искам дрехи и пари,

искам само мама да ме гали

и душата ми с това да съживи.

 

 

Тя умира всеки ден по малко,

всеки ден душата ми кърви.

Как живея, как обичам още?

Надежда свята само ме крепи.

 

 

Ще дойде време, ще си имам майка

и вечер татко във ухото ще шепти:

- Ще бъдем с тебе, о, детенце малко!

И ще заспивам в сънища добри.

 

 

Посветено на едно от изоставените деца на България, които чакат своето семейство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...