Абсент и пясъчен часовник
Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо
виси… виси на малката стрелка,
а пясъкът изтича тъй красиво
през формите с извивки на жена.
Полиран дъб, цигара, чаша водка,
прегърбен спомен и лежерен джаз,
а роклята ми се разстила кротко
в плисе… На пода пада мъртъв фас.
И с тежък мирис на тютюн, и тайни
и пълен със илюзии абсент
нахлуваш в мислите ми. Твойте длани
жадуват ли инфарктния момент,
когато те целувам като огън,
когато тишината има глас
на стар коняк и черен блус… За Бога,
не съм готова за виенски валс.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
виенският валс е салонен танц и аз като нея се изненадах как ще го изтанцуваме в бара, но щом часовникът е спрял може пък ние да се завъртим
